След няколкото прекрасни слънчеви дни тази седмица, вече второ денонощие времето се мръщи, а дъжда ту се усилва, ту намалява. Все едно някой нарочно му е развалил настроението, а то като че ли напук развали моето! На това отгоре, вчера имах огромното желание да се поразходя на чист въздух, нещо вътре в мен ме човъркаше да прекрача прага на апартамента и да тръгна на някъде, без значение на къде.. Но уви, бях затворена на последния етаж на панелен блок, съвсем сама, единствено компания ми правеха едно снежно бяло морско свинче и отражението в огледалото. Постарах се да не обръщам внимание на горчилката, която се стичаше по гърлото ми и се захванах да си търся занимание, което ще ме отвлече от мрачните мисли, окупирали главата ми. И в този дух, вглабена в заниманията си, прекарах нощта в компанията на морското ми свинче, кутия цигари и поглед вперен в дисплея на лаптопа ми. Без да се усетя, времето така беше литнало, че когато несъзнателно погледнах към часовника, стрелките му показваха малко след 6:30 сутринта и умората мигновено ме налегна. Без много-много да се бавя затворих лаптопа, завъртях се на другата страна в леглото и затворих очи, готова да заспя на момента, когато изведнъж леглото се разтресе. Първоначално помислих, че си внушавам, все пак не бях мигнала цяла нощ, но когато погледнах нагоре към лампата и видях колко зловещо се поклаща, картинката ми стана ясна - земетресение. Толкова много се изплаших, че подскочих от леглото и избягах в кухнята, сякаш пък там нещо щеше да ме спаси.. За щастие, трусът беше кратък, но достатъчен да ме изплаши и да прогони съня от мислите ми. Ето как отново се озовах с лаптоп на коленете ми, пишейки абсолютни безсмислици в блога ми, отдаваки мрачното си настроение на лошото време..